Предоставяме кратка презентация на тема: “АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЯМБОЛ - КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАМ?” Целта ни е да улесним гражданите и институциите в достъпа до информация за работата на съда. За нас е важно хората да знаят как да потърсят правата си и да получат бързо и качествено правосъдие. А административното правосъдие служи именно за защитана гражданите срещу незаконосъобразните действия на държавата. Цялата презентация е качена на сайта на Административен съд – Ямбол.

 

ПОДСЪДНОСТ

На Административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА РАЗГЛЕЖДАТ СЛЕДНИТЕ ВИДОВЕ ДЕЛА:

• Като първа инстанция , съгласно чл. 128 от Административнопроцесуалния кодекс, всички дела по искания за:
• издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;
• обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
• защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
• защита срещу незаконно принудително изпълнение;
• обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
• обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
• обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административнитесъдилища;
• установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
• Като касационна инстанция всички дела, образувани по касационни жалби:
• срещу решения на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления, съгласно чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания;
• образувани по касационни жалби срещу решения на районните съдилища, постановени по жалби срещу решения на Общинската служба за земеделие и гори, съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 13 ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

ЖАЛБИ- подаване, срокове

Ред (начин) за подаване на жалбата- чл. 152 АПК. Административният акт се оспорва пред непосредствено по-горестоящия административен орган, но и направо пред Съда, без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон е предвидено друго. Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които, той поражда задължения. Жалбата се подава чрез органа, издал ИАА до съответния Административен съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Жалбата може да се депозира в регистратурата на административния орган и по пощата, като спазването на срока за оспорване се определя към момента на постъпването в пощата (доказателство за това е обратната разписка). В 3 /три/-дневен срок от подаване на жалбата, административният орган е длъжен да изпрати жалбата в съда заедно с цялата преписка (в цялост и по опис). Жалбата се изпраща на съда, заедно със заверено копие от цялата преписка, като заверката следва да бъде за всеки документ. Преписката следва да е придружена от списък на страните в производството с посочване на последните адреси, на които са били призовани. В този списък следва да са посочени всички заинтересовани страни, включително и тези, които не са участвали в производството. Ако преписката не бъде изпратена, съдът изисква преписката служебно, въз основа на копие от подадената жалба (чл.152 от АПК). Оспорването пренася спора пред съда. Административният орган не може да преценява допустимостта и редовността на жалбата вместо съда и е длъжен да изпрати жалбата по компетентност. За изпращането на преписката в съда, оспорващият следва да бъде уведомен своевременно.

 

Когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. За засегнатите от акта лица, които не са участвали в административното производство, този срок тече от узнаването на акта.

 

Когато мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, едномесечният срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

 

Неизпълнението на задължението на административния орган да посочи пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван акта или погрешно указване, че той не подлежи на обжалване е основание за автоматично удължаване на сроковете за обжалване. Когато в ИАА или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган или в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок на обжалване се удължава на 2 месеца. Когато погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този ред се удължават на 6 месеца. Удължените срокове текат от момента на съобщението. Ако съобщение не е изпратено, сроковете за обжалване не текат.

Кодексът предвижда възможност и за възстановяване на срока за обжалване. В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, може да се поиска от Съда възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията за възстановяване срока. 

РЕДОВНОСТ И ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА

Съдебното производство започва по жалба на гражданин или организация или по протест на прокурора. За да е ефективно съдебното оспорване, жалбата следва да е редовна, а именно, да отговаря на изискванията за съдържание и да са представени приложенията към нея.

ЖАЛБАТА се подава в писмена форма и трябва да съдържа данните по чл.150, ал.1 от АПК, а именно:

1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт (заповед, предписание, акт за спиране, акт за отстраняване, решение на по-горестоящ орган);
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

Писмената форма с текст на български език е форма за действителност на оспорването, като не се допуска устно оспорване.

Оспореният акт следва да бъде означен чрез достатъчно белези, които да позволяват да бъде еднозначно индивидуализиран. Такива са № на акта, дата на издаване и наименование на издалия го административен орган.

В жалбата или протеста оспорващият следва да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Жалбата следва да бъде придружена със следните ПРИЛОЖЕНИЯ - чл.151 АПК:

1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател (актуално състояние);

2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи по т.2 б б.”а” и “б” от Тарифа № 1;

4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и приложенията според броя на останалите страни.

 

 

КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Предмет на касационно оспорване (обжалване) е първоинстанционното съдебно решение.

След завършване на заседанието по същество и постановяване на съдебния акт, страните по делото се уведомяват чрез съобщение за същия. В указания от закона 14–дневен срок те могат да се възползват от правото си на касационно обжалване, ако съдебният акт не е постановен в тяхна полза и според тях е неправилен, недопустим или невалиден.

Целта на касационното оспорване е да бъде проверена валидността, допустимостта и правилността на това съдебно решение.

Касационното производство е самостоятелно съдебно производство и може да бъде образувано, проведено и приключено само при валидно възникнало задължение за това, породено от едно съществуващо, редовно и валидно упражнено право на касационно оспорване.

Правото на касационно оспорване на първоинстанционното съдебно решение представлява процесуално право на защита срещу порочен държавен юридически акт. Насочено е към Съда, който е държавен орган (публичен правен субект).

 

Право на касационен протест, дори и без да са били страна по делото, имат Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура. То произтича от конституционното задължение на прокуратурата да следи за законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Ако първоинстанционното съдебно решение е постановено по административно дело, което е било образувано по протест на прокурор, този прокурор е страна по него и има право на касационно оспорване. Ако прокурорът е участвал по делото със заключение, той има правата на страна по делото и поради това, в тези случаи също има право на касационно оспорване.

Ако е събрана такса при обжалване на административния акт, то и при обжалване на първоинстанционното съдебно решение ще се дължи такава, но в половин размер. Не е задължително касационния жалбоподател (наричан още касатор) да знае дали дължи такса и в какъв размер, важно е да се подаде жалбата в указания 14-дневен срок (за спазен срок законът зачита и подаване по пощата на последната от срока за обжалване дата).

Касационната жалба се оставя без разглеждане, а евентуално образуваното въз основа на нея касационно производство се прекратява, ако тя е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. Решението или обжалваната му част не съществува, ако жалбата е подадена след 14-дневния срок против решение, което не подлежи на касационно оспорване. 

 

 

При разглеждане на делото пред ВАС не може да се иска установяване на нови факти (това е следвало да се извърши пред административния съд или още преди това пред органа, издал обжалвания административен акт). В касационното производство по АПК все пак са допустими доказателства, но само писмени. Тези доказателства обаче, са допустими, когато с тях се цели да бъдат установени поддържаните с жалбата касационни основания. С други думи - касаторът (лицето, което подава касационната жалба) НЕ МОЖЕ ДА ИСКА в жалбата си или в заседанието пред ВАС изслушването на гласни доказателства - свидетелски показания нито експертизи, оглед или освидетелстване. Това е следвало да се направи пред Административния съд.

 

ПОДАВАНЕ НА КНИЖА В СЪДА, ПРАВЕНЕ НА СПРАВКИ ПО ДОКУМЕНТИ, СНАБДЯВАНЕ С КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТИ

Служба “Регистратура” е мястото, където се приемат и регистрират всички постъпили в съда книжа - искови молби, жалби други документи. Регистратурата води входящ дневник, в който се вписват датата и часът на постъпване на даден документ. Входящият номер, датата на постъпване и подписът на служителя се полагат върху първата страница на всеки входящ или изходящ документ. По молба на клиента тези данни могат да се отбележат върху копието от документа, което остава при него. Тези данни удостоверяват датата и часа, когато са подадени документите.

 

Ако документът касае вече образувано дело, се посочва: съда, до когото се изпраща документа, номера на делото и годината. Подаденият документ се докладва на съответния съдия-докладчик или на административния ръководител - Председателя на съда. Съдията – докладчик се произнася по искането в закрито заседание в законоустановения срок. 

 

ДЕЛОВОДСТВОТО е мястото, където се подреждат и организират всички дела и се получава информация за движението на делата. Информация за движението на делата може да се получи и от регистратурата. В деловодството се водят и поддържат следните книги и регистри, по година и вид на делата:

• Азбучник – съдържа и дава информация за номера на образуваното дело по името на ищеца.
• Описна книга – съдържа и осигурява цялостна информация за движението на делото от неговото образуване до приключването му.
• Срочна книга – съдържа и дава информация за резултата от съдебни заседания и датата на следващото насрочено заседание по дадено дело.

Деловодството и регистратурата работят с работно време всеки делничен ден от 9.00 ч. до 17.00 ч. непрекъснато.

Страните и техните представители имат право и могат да поискат да се запознаят с дадено дело в стаята за четене на дела, намираща се на първия етаж на съдебната сграда.

 

 

В служба “Архив” се получава информация за приключило дело.

За целта следва да се подаде молба, в която да се посочат номера и годината на делото.

В служба “Връчване на призовки и съдебни книжа” се получават призовки и съдебни книжа в случай, че съдебният служител-призовкар не е намерил лицето на адреса и е оставил съобщение да се яви в съда. Нарочното криене и отказ да се приеме призовка в крайна сметка увреждат правата на лицата и това не означава, че няма да има съдебна процедура. Съдът може да разгледа делото без участието на лицето. Отказът да се приеме призовката,  обявлението или други съдебни книжа, които са редовно предявени, има същите правни последици, както и ако призовката е редовно връчена.

Призовката е официално съобщение, че лицето трябва да се яви в съдебната зала на определена дата и час. Много е важно да се явите точно на деня и часа, посочени в призовката. Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес. На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това. Когато няма адреси, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв, на постоянния си адрес. Лица с неизвестен адрес се призовават чрез “Държавен вестник” и производството продължава. В спешни случаи призоваването може да стане по факс, телефон или чрез телеграма.

Призовката се връчва лично. Връчването на представител се смята за лично връчване. Призованото лице може да получи призовката чрез работодателя си. Когато призовката не може да се връчи лично, тя може да се връчи на пълнолетно лице от домакинството или което живее на адреса и поема задължение да я предаде на адресата.

Съдебният служител-връчител се легитимира с валидна идентификационна карта, издадена от съда, към който работи и от чието име връчва призовката.

По реда на връчване на призовките могат да се получат обявления или съдебни документи като заключения на вещите лица, копия от исковата молба или жалбата. 

 

Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, това се удостоверява с подписа на поне един свидетел. В този случай лицето се счита за призовано.

Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.

Ако лицето е призовано като свидетел или вещо лице, но не се яви в съда (без да има сериозни причини за това), съдът може да му наложи глоба в размер от 50 до 300 лева, а за свидетеля се постановява принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание. 

 

ПРОПУСКАТЕЛЕН РЕЖИМ В СЪДЕБНА ПАЛАТА

Сградата на Административен съд - Ямбол се охранява от служители на Областно звено "Охрана" - към Министерство на правосъдието.

Граждани се допускат в сградата всеки работен ден от 09,00 ч. до 17,00 ч. При насрочени съдебни заседания от 09,00 ч. участниците в същите се допускат в 08,45 ч. Журналисти се допускат в сградата на съдебната сграда след представяне на валидна журналистическа карта.

Внасянето и използването на технически средства става след съгласуване с Председателя - Административния ръководител на Административен съд - Ямбол.

Всички лица, влизащи в сградата на Административен съд – Ямбол, задължително се проверяват за наличие на оръжие, боеприпаси, взривни вещества, химически и биологически активни или лесно запалими вещества. За извършените проверки може да се използват технически средства. В съдебната палата не се допускат:

- лица, носещи оръжия, взривни и други опасни вещества
- лица с неугледен външен вид
- лица във видимо нетрезво състояние
- лица с видими психически увреждания
- лица, водещи животни
- малолетни /лица под 14 год./ лица без придружител
- лица , носещи обемисти багажи
- лица, които не могат да удостоверят самоличността си.

Самоличността се установява:

• за адвокати - с валидна адвокатска карта по образец
• за участници в съдебния процес - с лична карта и призовка
• за останалите лица - с лична карта 
  
  

За контакти:

гр. Ямбол пощ. код: 8600,

ул. “ Александър Стамболийски “ № 4

тел. / факс: 046 / 66 31 69

Председател: 046 / 66 31 49, 68 10 00

Съдебен администратор: 046 / 66 31 69

Връзки с обществеността: 046 / 68 10 09

Гл. счетоводител: 046 / 68 10 06

Деловодство: 046 / 68 10 13 ; 68 10 14

Архив: 046 / 68 10 15

Уважаеми граждани, за нас е важно да получаваме и вашите сигнали, оплаквания и предложения за промяна в работата ни. Не се страхувайте да ни сигнализирате и за случаи на корупция! За тази цел на входа на Административен съд – Ямбол сме поставили кутии. Можете да ползвате и електронните ни адреси:  as_yambol@lex.bg, adms_yambol@yambollan.com

Бъдете сигурни, че всички Ваши сигнали и жалби ще бъдат разгледани и при необходимост ще се вземат адекватни мерки.